— Скъпа свекърво, моля ви — вземете си сина и напуснете жилището ми. Веднага. Върнете се там, където сте регистрирана. Прочети още
— Защо не си сложила масата за пристигането на майка ми? — изкрещя мъжът ѝ, макар че само преди седмица сам обяви, че „от първо число“ вече ще имат разделен бюджет. Прочети още
— Наследството е само МОЕ! — отсече Елина. — Твоите просяци-синове да си изкарват сами за жилище и коли. Прочети още
— Излязох от адвоката с „милионно“ наследство. Но когато се прибрах и подслушах разговора на съпруга ми с майка му — бях в шок… Прочети още
— Плащайте си ипотеката сами! Моята доброта свърши там, където започна вашето нагло паразитиране! — отсекох аз, тряскайки вратата така силно, че въздухът в коридора трепна. Прочети още
— Продадох апартамента си и от днес ще живея с вас! — заяви Магдалена, стоейки с куфарите си на нашия праг, докато мъжът ми знаел това от месец и мълчал. Прочети още
— Двеста и шестдесет хиляди? Мама е права — стигат за приличен тристаен! Ще го запишем и на двама ни, и ще те впиша! — реши Мартин без никакво съгласие от моя страна. Прочети още
— Това е МОЙ бизнес, изграден с МОИТЕ пари! — заяви ледено Евелина. — Вашият син няма да получи и една стотинка от моята печалба. Прочети още
— Прави каквото искаш, но до тази вечер моите вещи, които твоята сестра е откраднала, трябва да са обратно у дома! Ако не… по-добре изобщо не се прибирай. — Сестра ти ме обра. Прочети още
— Без майка ми в дяла — няма сватба! — заяви годеникът. А годеницата прие това като пряко указание — и избяга. Прочети още
– И кога най-накрая ще прехвърлиш апартамента на зълва си? – гласът на свекървата прозвуча остро, почти режещо. – Изисквам отговор! Прочети още
— „Ако изчезнеш, никой дори няма да забележи!“ — засмя се Юстина. Забелязаха. Само след три часа, когато обядът загоря, а нямаше кой да вземе децата. Прочети още
