— Твоето място е в кухнята! — рязко прекъсна Анна съпругът ѝ Марк пред смаяните гости.

Масата на верандата, покрита с празнична покривка и украсена с летни цветя, сякаш замръзна в оглушителната тишина. Анна бавно вдигна поглед от чинията и срещна очите на мъжа си. В погледа ѝ нямаше нито сълзи, нито истерия — само студена, изстрадана решимост на човек, който твърде дълго се е колебал и най-сетне е направил своя избор.

— А твоето — при майка ти — отговори тя спокойно и внимателно остави салфетката до недокоснатия десерт.

Майката на Марк, Моника, сви устни. Сестра му София сведе поглед, а съпругът ѝ неловко се прокашля. Приятелката на Анна — Клара — я погледна тревожно, но не каза нищо. Юлската вечер, която обещаваше топло семейно събиране, за една секунда се превърна в началото на края.

Всичко започна няколко минути по-рано, когато Марк с въодушевление разказваше за новия си бизнес проект — инвестиция в строителството на затворен комплекс от къщи. Анна си позволи да изрази съмнение относно надеждността на партньора, с когото съпругът ѝ възнамеряваше да работи.

— Струва ми се, че Роберт не е надежден. Помниш ли как миналата година подведе Томас с доставките? — каза тя спокойно.

И тогава прозвуча онази фраза, която обърна живота им.

Анна стана от масата и се насочи към къщата. В гърба ѝ се чу раздразненият му глас:

— Къде отиваш? Аз не съм ти разрешавал да си тръгваш!

Тя не се обърна. Влезе в спалнята, затвори вратата и седна на ръба на леглото. Решението, което узряваше с години, най-после се оформи в ясен, макар и болезнено точен план за действие.

На следващата сутрин Марк се събуди сам — Анна беше спала в стаята за гости. Когато слезе за закуска, на масата го чакаха само неговото кафе и чиния със сандвичи. Анна седеше срещу него, подреждайки внимателно документи.

*

— Какво е това? — попита той подозрително.

— Молба за развод. Подавам я днес — каза Анна спокойно, сякаш съобщаваше, че отива до магазина. — Консултирах се с адвокат още преди месец.

— Заради една реплика? Полудя ли? — нервно се засмя Марк. — Това беше шега!

— Не, Марк. Заради десет години такива реплики, погледи и постъпки. Вчера просто го направи пред всички. Включително пред нашия син.

Марк бавно се отпусна на стола, осъзнавайки, че Лукас наистина беше чул всичко, преди да избяга с таблета си.

— Анна, нека поговорим — гласът му омекна. — Прекалих. Признавам.

— Късно е — каза тя, събирайки документите. — Намерих апартамент. Аз и Лукас се местим следващата събота.

— Какъв апартамент? С какви пари? — в гласа му се смесиха гняв и объркване.

— С парите, които спестявах пет години от заплатата си. Същата, която ти винаги наричаше „джобни“.

Лицето на Марк потъмня.

— Лъгала си ме? Крала си от семейния бюджет?

— Не. Изграждах резервен изход. И както се оказа — не напразно.

Тя излезе, оставяйки го сам с изстиналото кафе.

Три дни по-късно Анна разбра за продажбата на вилния имот. Обаждане от НАП с въпрос за деклариране на дохода я завари неподготвена. Вилата, наследена от баба ѝ и след брака прехвърлена в съпружеска съсобственост, беше продадена преди месец. Подписът ѝ в документите беше фалшифициран — тя дори подозираше от кого: приятел на Марк работеше в Агенцията по вписванията.

Вечерта тя мълчаливо постави разпечатката на договора пред съпруга си.

— Ще обясниш ли?

*

Той дори не се опита да се оправдае:

— Инвестирах в бизнеса. Исках да ти направя изненада, когато тръгне първата печалба.

— Триста хиляди лева. Без моето съгласие?

— Аз съм глава на семейството и вземам финансовите решения — отсече той. — Ако не беше направила този цирк с развода, след половин година щяхме да имаме нова вила. Два пъти по-хубава.

— Къде са парите, Марк? — Анна го гледаше право в очите. — Говорих с Виктор от вашия „проект“. Каза ми, че нищо не си инвестирал.

Марк се изчерви:

— Следиш ме? Звъниш на партньорите ми зад гърба ми?

— Отговори. Къде са парите от продажбата на вилата на баба ми?

Той се обърна към прозореца:

— Това вече не те засяга. Искаш развод — добре. Но сина няма да ти дам.

*

Родителите на Марк дойдоха два дни по-късно. Моника, елегантна жена със студен и твърд поглед, веднага премина в настъпление:

— Анна, какви са тези глупости? Какъв развод? Вие сте семейство, имате дете!

Седяха в кухнята. Марк беше на работа, Лукас — на летен лагер.

— Моника, решението е окончателно — отвърна спокойно Анна.

— Заради какво? Защото мъжът ти каза истината? — изсумтя свекървата. — Мястото на жената е в кухнята, при децата. Мъжете са груби. Такава им е природата.

Рихард, бащата на Марк, стоеше мълчаливо до прозореца. Нисък, стегнат, с внимателен поглед — винаги в сянката на властната си съпруга.

— Анна постъпва правилно — каза внезапно той.

— Какво?! — Моника рязко се обърна.

— Тя е права. И стига натиск. Марк прекрачи границата.

В стаята се спусна тежка тишина.

Клара дойде да помогне с опаковането. Новият апартамент очакваше Анна и Лукас след три дни.

— Сигурна ли си? — попита тя, залепвайки кашон с книги. — Десет години брак…

— Подготвях се за това повече от година — отвърна тихо Анна. — Най-страшното е, че Лукас видя как баща му унижава майка му.

На вратата се позвъни. На прага стоеше София.

*

— Дойдох да се извиня за брат си — каза тя. — И да ти кажа, че те разбирам. Първият ми мъж беше същият.

Подаде ѝ плик:

— Тук са извлеченията от сметките му. Работя в банка.

Анна пое дълбоко въздух.

В училището на Лукас извикаха и двамата родители след първия му бой.

— Развеждаме се — каза спокойно Анна.

— Ние не се развеждаме — рязко възрази Марк.

— Документите вече са приети от съда — уточни тя и извади папка. — А това са данни за дълговете и кредитите ти. Над 300 000 лева. Интересно къде са отишли парите от продажбата на вилата?

Лицето на Марк се изкриви:

— Ровиш в финансите ми? Това е незаконно!

— Незаконно е да се фалшифицират подписи и да се продава чуждо имущество — отвърна спокойно Анна. — Както и да се крият дългове и да се лъже майката на собственото си дете.

Класната ръководителка на Лукас тежко въздъхна.

— Виждам дете, което живее в постоянно напрежение. То има нужда от стабилност и сигурност.

— При мен ще бъде в безопасност — настоя Марк.

— Бащинството не е само доход — Анна за първи път повиши глас. — То е и уважение. Включително към майката на детето.

Съдебните заседания продължиха почти три месеца. Решението беше ясно: развод, основно местоживеене на Лукас — при майката. Издръжка. Забрана за напускане на страната за Марк до приключване на разследването за финансови злоупотреби.

Излизайки от съда, Анна усети студения вятър, но вътре в нея за първи път от години нямаше страх — само облекчение.

*

— Ти разруши всичко — каза Марк глухо.

Анна го погледна спокойно.

— Не. Просто престанах да позволявам да разрушават мен.

Вечерта Анна си направи чай, подреди документите и отвори лаптопа. На екрана мигаше имейл — потвърждение за повишение, получено още преди месец.

Тя се усмихна и затвори компютъра.

В кухнята беше тихо.
Истински тихо.

И това беше точното място, на което се намираше сега — по собствен избор, а не по нечия заповед.