— Стига. Моля, излезте от дома ми — Анна не издържа и изгони свекърва си от масата пред всички гости.

Анна се събуди в шест сутринта, въпреки че будилникът беше настроен за седем. Сърцето ѝ биеше така, сякаш не се готвеше за рождения ден на съпруга си, а за изпит, от който зависеше целият ѝ живот. Тридесет години — на Марк. Двадесет гости. И сред тях — Мари-Клер, свекърва ѝ.

До нея Марк дишаше равномерно, разперил ръце върху завивката. На следващия ден беше на работа, но предната вечер до късно се занимаваше с проектора, настройваше презентация със снимки от детството си. Анна внимателно се измъкна изпод ръката му и отиде в кухнята. Котаракът Лео се отърка в краката ѝ и настойчиво измяука.

— Да, да, сега — прошепна Анна, сипвайки му храна.

Отвори хладилника и започна да вади продуктите: месо за печеното, зеленчуци за салатите, сметана за тортата. Всичко беше купено предварително, от най-добрите магазини. Беше похарчила половината от премията си. Марк ѝ беше предложил да поръчат кетъринг, но Анна отказа. Не можеше да даде на Мари-Клер още един повод за критика.

„Дори не иска да готви за сина ми“, щеше да чуе със сигурност.

Към осем сутринта кухнята вече ухаеше на печено месо, а на масата бяха подредени чинии с разядки. Анна приготвяше печеното — специалитет по рецептата на баба ѝ — когато на вратата се появи Марк.

— Анна, защо си станала толкова рано? — прозина се той и се протегна. — Щях да ти помогна.

— Спи си. Днес е твоят празник.

— Нашият — поправи я той и я прегърна отзад. — Не се притеснявай толкова. Всичко ще бъде наред.

Анна се облегна на него, усещайки как напрежението малко по малко я напуска. Марк винаги умееше да я успокоява. Именно заради това се беше влюбила в него преди четири години — за чувството за сигурност, което ѝ даваше. Дори когато около тях бушуваше буря в лицето на майка му.

Мари-Клер не прие връзката им още от първия ден. По-точно — не прие Анна. Преди нея Марк имаше приятелка — Софи, тиха, домашна, мечтаеща за деца и семейно огнище. Мари-Клер я обожаваше, вече обсъждаше сватба. А после се появи Анна — с диплома по право, с амбиции и работен график до девет вечерта. И Марк се влюби така, че забрави за всичко останало.

*

— Кариеристка. Изскочила отнякъде и завъртя главата на моето момче — беше казала тогава свекървата.

Минаха три години. Те се ожениха. Първо живяха под наем, после взеха ипотека. Анна стана старши юрист в компанията си. А Мари-Клер така и не се примири.

На всяко семейно събиране — рожден ден на свекъра, Коледа, Великден — тя намираше начин да убоде снаха си. Първо бяха намеци: „Софи печеше такива сладкиши, пръстите да си оближеш“ или „Марк преди се прибираше по-рано, а сега все е на работа — защото никой не го чака вкъщи“. После стана по-лошо: „Кога най-сетне ще ни дарите с внуци?“ и „Кариера, кариера, но трябва да мислиш и за семейството“.

Анна търпеше. Избягваше срещите със свекърва си, когато можеше. Но от роднинските събирания нямаше как да се измъкне.

А днес всички тези хора щяха да дойдат в дома им. В техния дом. И Анна трябваше да бъде идеалната домакиня. Трябваше да докаже, че е достойна за сина им.

Към четири следобед апартаментът блестеше от чистота, масата преливаше от ястия, а Анна — в нова, елегантна тъмносиня рокля — посрещаше първите гости. Дойдоха колеги на Марк, братовчедите му със съпругите си, леля Клер и чичо Жан. Всички носеха подаръци, цветя, бутилки. Смяха се, прегръщаха рожденика.

Мари-Клер и съпругът ѝ Пол се появиха последни. Тя беше в строг костюм, с неодобрително свити устни. Марк се втурна да ги прегърне.

— Мамо, татко! Най-сетне!

— Добър вечер — каза Мари-Клер, оглеждайки антрето. — Ах, какъв безпорядък. Обувките са разхвърляни. И котката пак се мотае наоколо. Марк, нали знаеш, че имам алергия.

Анна преглътна. Обувките бяха подредени, просто гостите бяха оставили своите до тях. А Лео спокойно спеше на перваза.

На масата Мари-Клер не докосна нито едно ястие.

— Страх ме е от кулинарни експерименти — заяви тя. — Софи винаги готвеше по-леко.

Анна усети как гневът започва да кипи в нея.

Когато Мари-Клер отново заговори за деца и за кариерата на Анна, нещо в нея се пречупи. Тя скочи на крака, столът изскърца силно назад. В стаята настъпи тишина.

— Повтори това още веднъж — каза бавно Анна, гледайки свекърва си право в очите, — и ще съжаляваш, че изобщо си прекрачила прага на дома ми.

*

Мари-Клер се облегна назад на стола. Усмивката изчезна от лицето ѝ за миг.

— Заплашваш ли ме? — попита ледено. — В моята възраст?

— Моля ви, спрете — отвърна спокойно Анна. — Това е моят дом. И това е рожденият ден на сина ви.

— Анна… — Марк се изправи и сложи длан на гърба ѝ. — Нека всички се успокоим.

— Не — отсече Мари-Клер. — Чуваш ли как ми говори? Аз съм ти посветила целия си живот!

— „Тя“ е моята съпруга — каза неочаквано твърдо Марк. — И вие прекрачвате границите.

Настъпи мълчание.

— Значи избираш нея — прошепна Мари-Клер.

— Избирам уважението — отвърна той. — Към себе си и към Анна.

Мари-Клер рязко се изправи.

— Нямам какво да правя тук.

Анна отвори вратата.

— Довиждане. Моля, повече не идвайте без покана.

Никой не я спря.

Когато гостите си тръгнаха, Анна седна на дивана. Лео скочи в скута ѝ. Марк седна до нея и стисна ръката ѝ.

— Извинявай, че толкова дълго мълчах — каза тихо той.

— Важното е, че го направи днес — отвърна тя.

— Знаеш ли… — добави след пауза. — Това не беше просто моят рожден ден. Това беше денят, в който наистина пораснах.

Анна се усмихна леко и за първи път от дълго време усети, че този дом наистина е техен.