— Отивам при Лаура — Марк избърса устата си със салфетка и я хвърли на масата. — Тя е бременна.

Анна държеше в ръцете си тиган с бъркани яйца. Току-що му беше приготвила закуска. Както винаги. Както петнадесет години подред.

— Чу ли ме? Тя е в третия месец. Ще бъде син. А ти през всичките тези години така и не успя да ми дадеш дете.

Анна остави тигана на котлона. Пръстите ѝ сами се отпуснаха.

— Събирай си багажа и се изнасяй до края на месеца — Марк стана и взе якето си. — Апартаментът е мой. Аз изкарвах парите, а ти какво? Готвеше супи и переше чорапи. Така че освобождавай жилището. На Лаура ще ѝ трябва.

Вратата хлопна. Анна остана да стои насред кухнята. Отвън гарваните грачеха. Яйцата изстиваха на котлона. Животът ѝ свърши някъде между първата и втората глътка сутрешно кафе.

Опашката пред женската консултация стигаше чак до стълбите. Анна седеше на твърд стол и гледаше в пода. Вече трети ден ѝ се виеше свят. Сутрин ѝ прилошаваше. Отдаваше всичко на нервите.

— Много сте бледа — до нея седна жена с къса прическа и внимателен, интелигентен поглед. — Да ви донеса ли вода?

— Благодаря, ще ми мине.

— Казвам се София Бернар — жената извади кърпичка от чантата си и я подаде на Анна. — Виждам, че ви е тежко. Искате ли просто да поседя до вас? Понякога това помага.

Анна и сама не разбра защо започна да говори. Може би защото тази жена беше непозната. А може би защото нямаше на кого другиго да се изповяда. Думите сами се изляха — за Марк, за това как я обвиняват за бездетието им, за това, че я изгонват от собствения ѝ дом.

София Бернар слушаше и кимаше. А после каза:

— В живота си съм видяла много неща. И съм забелязала едно: най-шумните обвинения се стоварват върху онези, които имат най-малка вина. Ще видите — скоро всичко ще се обърне.

— Единадесет седмици — лекарят погледна Анна и се усмихна. — Поздравления.

Анна мълчеше. В ушите ѝ бучеше. Единадесет седмици. През цялото това време тя е носела дете под сърцето си, докато Марк я наричаше празно място. Докато спеше с Лаура и кроеше планове за нов живот. Докато я изгонваше от дома.

— Трябва да се запишете за наблюдение — лекарят записваше нещо в картона. — И най-важното — никакъв стрес. Бременността ви не е лека, трябва да се пазите.

Анна излезе в коридора на омекнали крака. София Бернар все още я чакаше на пейката.

— Какво стана? — стана тя и се приближи.

— Бременна съм — Анна го каза на глас и усети как нещо в нея се разпада, а после отново се подрежда. — Единадесет седмици. А той… той ме нарече безплодна и си тръгна.

София Бернар я прегърна през раменете.

— Хайде. Трябва сериозно да поговорим… защото, повярвайте ми, когато Марк научи истината, той първи няма да издържи на този удар.

*

Седяха в малко кафене срещу консултацията. Анна машинално бъркаше захарта в чая си, макар че вече беше сложила твърде много. Лъжичката тихо звънтеше по ръба на чашата и този звук странно я успокояваше.

— Сега ме слушайте внимателно — София Бернар се наведе напред. — Вие не сте длъжна да му обяснявате нищо. Нито сега, нито скоро. Най-важни сте вие и детето.

— Но той… той ме гони — Анна вдигна поглед. — Нямам къде да отида. Апартаментът е на негово име. Майка му вече ми се обади. Каза, че трябва да „освободя място за новото семейство“.

София се усмихна иронично.

— Колко удобно. Нова жена, ново семейство — старата съпруга вън от живота. Знаете ли, аз съм юрист. Бивш — добави след пауза. — Сега помагам на жени в подобни ситуации. И мога да ви кажа едно: нещата не са толкова прости, колкото той си мисли.

За първи път от дълго време Анна почувства, че до нея има човек, който държи нещата под контрол.

Два дни по-късно тя замина за селската къща. Старата, но здрава къща беше останала от леля ѝ и Анна винаги я беше смятала за временно убежище — място за редки уикенди и летен въздух, не за живот. Но сега тишината и просторът ѝ се струваха спасение.

Тя отвори портата — и замръзна.

На верандата стояха Марк и майка му. До тях — кашони и рулони с тапети.

— А, ето я и нея — свекървата я огледа преценяващо. — Решихме да освежим къщата. На Лаура ѝ трябва чист въздух. Бременност, все пак.

Марк направи крачка напред.

— Ти така или иначе не живееш тук — каза раздразнено. — Ние сме временно. Докато ремонтираме апартамента.

Анна бавно остави чантата си на земята. Сърцето ѝ биеше толкова силно, че заглъхваше в ушите ѝ. И изведнъж — странно спокойствие. Почти студено.

— Грешите — каза тя тихо. — Това е моята къща. И нямате работа тук.

— Не започвай — Марк завъртя очи. — Винаги си обичала да правиш сцени.

— Не — Анна го погледна право в очите. — Просто вече няма да мълча.

Свекървата изсумтя.

— Колко смела си станала. А къде беше тази смелост през петнадесет години?

Анна положи длан върху корема си. Почти незабележимо. Но жестът беше достатъчен.

— Бях тук — каза тя. — И сега пак ще бъда.

Същата вечер на Марк му се обадиха по телефона. Той излезе зад портата, жестикулирайки нервно. Когато се върна, лицето му беше сиво, сякаш увереността му се беше изпарила.

— Вярно ли е? — прошепна той. — Ти… ти си бременна?

Анна не отговори веднага.

*

— Нали ти каза, че съм празно място — напомни тя спокойно. — Защо ти е истината сега?

Марк седна на стъпалото. Майка му замлъкна за първи път.

— Лаура… — той преглътна. — Днес стана ясно, че не е бременна. Грешка. Или… — не довърши. — Аз разруших всичко.

Анна го гледаше без злорадство. Само с умора. И яснота.

— А аз не — каза тя. — Аз тъкмо спасих всичко. Себе си. И детето си.

Той вдигна очи към нея.

— Дай ми шанс.

Анна поклати глава.

— Ти вече направи избора си. Сега живей с него.

Месец по-късно тя се върна в града — но не в онзи апартамент. София ѝ помогна с документите, с намирането на временно жилище, със записването при добър лекар. Селската къща остана за Анна — като тиха пристан и напомняне, че има свое място в света.

Животът не стана по-лесен. Но стана истински.

Понякога Анна се улавяше, че се усмихва без причина. Просто защото сутрин се събуждаше не със страх, а с усещане за бъдеще.

А Марк още дълго стоеше пред затворената порта на селската къща, без да разбере как жената, която смяташе за слаба, успя да изгради нов живот — без него.