Вратата беше открехната. Клер замръзна на прага, стискайки ключовете в ръката си.
Металът беше студен, а вътре всичко гореше.

От хола се чуваше чужд мъжки глас — грубоват, делови. После — смехът на свекървата.
Маргарет се смееше така, сякаш показваше собствения си дом. Уверено, по стопански, без капка съмнение.

— Тук ще съборим стената и ще направим студио — казваше тя. — А спалнята ще преместим натам, тук и без това е тъмно. Разбирате, собственичката е съгласна на бърза сделка.

Клер направи крачка навътре.
В хола стоеше мъж около четиридесет и пет годишен, с кожено яке и златна верижка на врата. Оглеждаше стените, цъкаше с език, сякаш всичко вече беше решено.

Маргарет, в тъмночервено сако, жестикулираше с такъв ентусиазъм, сякаш цял живот се е занимавала с недвижими имоти.

— Кой сте вие? — попита Клер.

Гласът ѝ прозвуча по-тихо, отколкото искаше, но въздухът в стаята изведнъж натежа.

Мъжът се обърна. Маргарет трепна — само за миг — после веднага се овладя.

— А, Клер! Колко навреме! — каза тя с престорена бодрост. — Запознай се, това е Майкъл. Той иска да купи апартамента. Продаваме твоя апартамент, Клер! Всичко вече сме обсъдили, остава само оформянето…

— Да купи моя апартамент?
Клер бавно затвори вратата зад себе си.
Щракването на ключалката прозвуча оглушително.

— Моя?

— Нашия — поправи я Маргарет. — Семейния. Лукас ти е обяснил ситуацията. Парите трябват спешно, иначе за него е край. Какво, искаш мъжът ти да пострада?

Майкъл неловко пристъпи от крак на крак.

— Ако има някакви семейни недоразумения…

— Никакви недоразумения — отсече Маргарет. — Клер просто е малко уморена от работа. Нали, скъпа?

Клер гледаше свекърва си.
Тя стоеше в средата на хола — нейния хол — и се усмихваше.
Усмихваше се така, сякаш всичко вече е решено.
Сякаш Клер не беше стопанката на тези стени, а временна квартирантка, която може да бъде изхвърлена всеки момент.

Преди три месеца Лукас започна да се прибира късно.
В телефона си ровеше така, сякаш криеше държавна тайна.
Когато изчезнаха парите от спестовната сметка — онези, които събираха за кола — Клер не издържа.

— Лукас, къде са парите?

Той стоеше до прозореца, с гръб към нея, пушеше през отворената форточка.

— Инвестирах. В бизнес. Един приятел отваря фирма.

— Посъветва ли се с мен?

Той се обърна. Лицето му беше сиво, с тъмни кръгове под очите.

— Клер, аз съм мъж. Трябва да изкарвам пари. Да издържам семейството. А не да живея в твоя апартамент като натрапник.

Апартаментът наистина беше неин — наследство от баба ѝ, още преди да се запознаят.
Клер никога не му го беше натяквала. Никога.
А сега — право в лицето.

Седмица по-късно Маргарет се обади.
Срещнаха се в малко кафене на ъгъла.

Свекървата мачкаше салфетка, гледаше в масата.

*

— Клер, ще кажа направо. Лукас е загазил. Сериозно. Онзи приятел, на когото даде парите… бизнесът се провали. Лукас е взимал още заеми. Сега дължи много. И сроковете изтичат.

— Колко?

Маргарет назова сумата.
На Клер ѝ спря дъхът.

— Това е невъзможно.

— Възможно е — Маргарет я хвана за ръката. — Ако продадем апартамента. Голям е, в хубав район. Ще покрием дълга, а с останалото ще наемете нещо. Най-важното е да спасим Лукас. Знаеш ли какво го заплашва?

Клер стана.

— Трябва да помисля.

А сега тя стоеше в собствения си хол, гледаше свекървата и непознатия мъж и разбираше едно:
вече я бяха зачеркнали.
Изтрили я бяха като ненужен ред.

— Стига. Излизайте.

Клер отвори широко вратата.

— И двамата. Веднага.

Майкъл побърза да излезе, но Маргарет остана като вкаменена.

— Как смееш?! Аз съм майката на мъжа ти!

— И затова реши да продадеш моя апартамент без мое знание?

— Лукас даде съгласие! Той е собственикът!

— Не е.

Гласът на Клер стана тих. Твърд.
С такъв глас не се спори.

Тя пристъпи напред, погледна Маргарет право в очите и каза бавно:

— А сега ме изслушай много внимателно… защото оттук нататък това вече няма да е семеен разговор.

Маргарет се изсмя презрително. Усмивката ѝ беше крива, напрегната.

— Заплашваш ли ме? — попита тихо. — Изобщо знаеш ли какво правиш?

Клер не отговори веднага. Извади телефона си и, без да откъсва поглед от свекърва си, докосна екрана.

— Да. Знам много добре.

— Клер, престани с този цирк — Маргарет понижи глас. — Майкъл ще си тръгне, ще поговорим спокойно, ще се успокоиш…

— Майкъл вече си тръгва — прекъсна я Клер. — А ние — не. Ние ще говорим с полицията.

Маргарет пребледня.

— Полудя ли?! — прошепна злобно. — Искаш да съсипеш семейството? Да вкараш майката на мъжа си в затвора?!

— Семейството? — Клер се усмихна горчиво. — Вие го продадохте по-рано. В момента, в който без мое съгласие доведе купувач в дома ми.

Майкъл вече беше в коридора, нервно закопчаваше якето си.

— Аз… не знаех, че нещата са такива — промърмори той. — Казаха ми, че собственичката е съгласна.

— Излъгали са ви — каза спокойно Клер. — Вие сте свободен да си тръгнете. Тя — не.

Звънецът иззвъня рязко. Настойчиво.

Маргарет подскочи.

— Кой е това?!

Клер отвори. На прага стояха двама полицаи.

— Получихме сигнал за опит за незаконна продажба на недвижим имот и измама — каза единият. — Кой подаде сигнала?

— Аз — отвърна Клер. — Апартаментът е мой. Документите са тук. А тази жена се опита да го продаде без мое съгласие.

Маргарет заговори бързо, объркано:

— Това е недоразумение! Семеен конфликт! Аз съм майката на собственика!

— Собственикът не фигурира в документите и не живее тук — спокойно я прекъсна другият полицай, преглеждайки папката. — Но вие сте довели купувач и сте се представяли за собственик. Моля, елате с нас.

— Нямате право! — извика Маргарет. — Клер, кажи им! Ще се разберем!

Клер мълчеше.

*

Когато белезниците щракнаха на китките на Маргарет, в апартамента настъпи тишина.
Само тежко дишане и метален звук.

— Още ще съжаляваш — прошепна Маргарет, докато я извеждаха. — Лукас няма да ти прости.

— Нека започне с извинение — отвърна Клер. — И с истината. Поне веднъж.

Вечерта Лукас все пак дойде.
Без предупреждение.
С зачервени очи.

— Защо го направи? — попита от прага. — Отведоха майка ми в полицията. Осъзнаваш ли какво направи?

Клер сложи пред него папка с документи.

— Защитих дома си. А сега ти ще ми обясниш всичко. Дълговете. „Приятеля“. И защо майка ти реши, че може да управлява живота ми.

Той седна. Наведе глава.

Истината беше по-лоша, отколкото Клер очакваше.
Нямаше никакъв бизнес.
Имаше залагания. Кредити. Паника. Лъжа след лъжа.

— Мислех, че ще се измъкна — прошепна Лукас. — Майка ми искаше да помогне…

— Не — Клер поклати глава. — Тя искаше да реши проблема за моя сметка. Както и ти.

Месец по-късно Маргарет получи условна присъда.
Лукас — развод и задължение сам да изплаща дълговете си.

А Клер за първи път от дълго време се събуди в тишина.
В своя дом.
В своя живот.

Тя затвори прозореца, пое дълбоко въздух и тихо каза на празната стая:

— Повече никой няма да решава вместо мен.