— Всичко, мамо. Тя подписа. Апартаментът и колата са мои. Кредитите — нейни.

Леон Стаблер говореше по телефона точно пред вратата на съдебната зала, без да се притеснява, че гласът му се чува навсякъде.

Мариса Дювал стоеше на три крачки от него, стискайки папката с документи толкова силно, че пръстите ѝ побеляха. Той се обърна, видя я и се ухили самодоволно:

— Още ли си тук? Хайде, върви. Нали трябва да работиш, за да изплащаш кредитите си.

Тя не отговори. Просто се обърна и тръгна по коридора, без да поглежда назад. Леон проследи фигурата ѝ и отново заговори в слушалката:

— Казвам ти, дори не се опита да спори. Знаех си, че всичко ще стане както аз искам.

Мариса излезе от сградата на съда, спря такси и се отправи към кафене „Сладък Свят“. Нотариусът Жан Роше вече я чакаше до прозореца.

— Справихте се, — каза той вместо поздрав, подавайки ѝ запечатан плик. — Това е от вашия баща. Той ми го даде три години преди да си отиде. Помоли ме да го предам едва след развода.

Мариса взе плика, но не го отвори.

— Знаел е, че ще се стигне до това?

— Да. И ви остави всичко. Верига пекарни „Радостна Бухтичка“, седемнадесет обекта. Формално сте собственичка от половин година, но той настоя да изчакам този ден.

*

Той извади още една папка, дебела, стегната с ластик.

— А това е досието. За вашия бивш съпруг и майка му. Баща ви го е събирал две години. Там е всичко. Прегледайте го у дома и решете какво да правите.

Мариса сложи плика и папката в чантата, кимна и излезе, без да допие кафето.

У дома отвори писмото от баща си. Почеркът му беше уверен, спокоен, толкова познат, че очите ѝ се насълзиха.

„Мариса, ако четеш това, значи си свободна. Прости ми, че мълчах. Леон и майка му ме шантажираха със стара данъчна проверка. Заплашваха да подадат сигнал, ако опитам да те предупредя. Но не стоях със скръстени ръце. В папката има всичко, което ти трябва. Не прощавай. Живей.“

Мариса отвори папката.
Банкови извлечения.
Снимки на Леон с Вероника Палмър.
Разпечатки на чатове.
Преводи — от нейните кредитни карти към фирмата на Леон, а оттам към картата на Вероника.
Наем на апартамент.
Подаръци.
Пътувания.

Тя гледа цифрите и снимките дълго. После взе телефона.

*

Мариса държа телефона в ръце няколко минути, сякаш беше част от доказателствата в папката — хладен, тежък, неизбежен. После набра номер.

— Мариса? — гласът на Клара, нейната приятелка и главна счетоводителка на веригата, прозвуча напрегнато. — Добре ли си?

— Утре в девет свикай одиторите. Трябва да проверим всички операции за последните осемнайсет месеца. И… отвори всички договори на фирмата на Леон, в които се появяват наши средства.

Клара млъкна за миг, но после отговори решително:
— Ще го направя. И знай — не си сама.

Мариса затвори и погледна отново снимките. На една Леон държеше Вероника за ръка. На друга — двамата избираха бижута в скъп бутик. Тези, които уж му били „подарени от клиент”.

В нея вече нямаше гняв. Само ясно решение. Студено и чисто като стомана.

На следващия ден Леон нахълта в апартамента с победоносна усмивка — вече беше разказал на познати за „славния си триумф“.

Но на масата го чакаше документ.

Уведомление за започване на финансова проверка.
Спиране на всички операции на веригата.
И призовка.

*

— Какво е това… — започна той, но млъкна, когато видя подписа на Жан Роше и печатите на одиторите.

Тогава звънецът иззвъня.
Влязоха трима мъже в костюми.

— Господин Стаблер? Задържан сте като заподозрян за присвояване на средства на пекарните „Радостна Бухтичка“. Моля, елате с нас.

— Какво присвояване?! Това е Мариса! Тя… тя…!

Но думите му потънаха в звука на щракващи белезници.

Мариса пристигна в офиса в изчистен, елегантен костюм. Чувстваше се така, сякаш за пръв път от години влиза в собствения си живот.

Клара я посрещна на входа:

— Намериха още. Преводи, за които не си знаела. Той е източвал пари поне десет месеца.

— Предайте всичко в прокуратурата. И започнете възстановяването на отчетността. — гласът на Мариса беше спокоен.

Тя се качи в кабинета на баща си. След смъртта му той беше останал непокътнат. Днес тя седна в стола му за първи път.

*

На бюрото лежеше неговият бележник.
Отворен.

На първата страница — с красивия му почерк:
„Когато дойде моментът — ще се справиш.”

Мариса затвори очи.
— Ще се справя, татко. Обещавам.

Две седмици по-късно съдът излезе с окончателно решение:
брачното съжителство е прекратено, имуществото се връща на нея, а Леон носи наказателна отговорност.

Вероника Палмър напусна града набързо.
Майка му опита да звъни.

Мариса не вдигна.